1 jun 2007, 17:03

На моя град

  Poesía
911 0 8
Светлината с изгрева дохожда -
Благослов над синия Балкан!
Спомен древен сладко ме пробожда
в онзи кът до днес неизоран -
рожденно чист, трохица от сърцето,
обречен да не сторва нивга зло...
Че тук, под светлината на небето,
живот ще бъде, както е било!
И синьото в скалите, ветровете
ще бдят над този град на изкупления!
А в ириса на всяко ново цвете
ще се оглеждат горди поколения!

И всеки изгрев, сливащ хоризонта
с божествената вечност на Балкана,
ще бъде лек за всяка тленна болка...
и стъпчица към дверите на ХРАМА!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...