1 jun 2007, 17:03

На моя град

  Poesía
915 0 8
Светлината с изгрева дохожда -
Благослов над синия Балкан!
Спомен древен сладко ме пробожда
в онзи кът до днес неизоран -
рожденно чист, трохица от сърцето,
обречен да не сторва нивга зло...
Че тук, под светлината на небето,
живот ще бъде, както е било!
И синьото в скалите, ветровете
ще бдят над този град на изкупления!
А в ириса на всяко ново цвете
ще се оглеждат горди поколения!

И всеки изгрев, сливащ хоризонта
с божествената вечност на Балкана,
ще бъде лек за всяка тленна болка...
и стъпчица към дверите на ХРАМА!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...