На моя град
Светлината с изгрева дохожда -
Благослов над синия Балкан!
Спомен древен сладко ме пробожда
в онзи кът до днес неизоран -
рожденно чист, трохица от сърцето,
обречен да не сторва нивга зло...
Че тук, под светлината на небето,
живот ще бъде, както е било!
И синьото в скалите, ветровете
ще бдят над този град на изкупления!
А в ириса на всяко ново цвете
ще се оглеждат горди поколения!
И всеки изгрев, сливащ хоризонта
с божествената вечност на Балкана,
ще бъде лек за всяка тленна болка...
и стъпчица към дверите на ХРАМА!
Благослов над синия Балкан!
Спомен древен сладко ме пробожда
в онзи кът до днес неизоран -
рожденно чист, трохица от сърцето,
обречен да не сторва нивга зло...
Че тук, под светлината на небето,
живот ще бъде, както е било!
И синьото в скалите, ветровете
ще бдят над този град на изкупления!
А в ириса на всяко ново цвете
ще се оглеждат горди поколения!
И всеки изгрев, сливащ хоризонта
с божествената вечност на Балкана,
ще бъде лек за всяка тленна болка...
и стъпчица към дверите на ХРАМА!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
