катеринарина (Катя) катеринарина (Катя)
2 331
Jun 1, 2007, 5:03 PM

На моя град

  Poetry
916 0 8
Светлината с изгрева дохожда -
Благослов над синия Балкан!
Спомен древен сладко ме пробожда
в онзи кът до днес неизоран -
рожденно чист, трохица от сърцето,
обречен да не сторва нивга зло...
Че тук, под светлината на небето,
живот ще бъде, както е било!
И синьото в скалите, ветровете
ще бдят над този град на изкупления!
А в ириса на всяко ново цвете
ще се оглеждат горди поколения!

И всеки изгрев, сливащ хоризонта
с божествената вечност на Балкана,
ще бъде лек за всяка тленна болка...
и стъпчица към дверите на ХРАМА!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0