21 nov 2015, 20:28

На моята жена

580 0 1

                                                    На моята жена

 

Един човек подаде ти ръка веднъж. 

Избра го ти да бъде твоят мъж. 

Носи той името на Любовта, 

подавайки ти своята ръка, 

не иска вече ти да си сама. 

 

Извади те от твойта самота, 

пое и стисна нежната ръка. 

И обеща той на теб и на света

да бъдеш негова жена. 

 

А облаците сиви, тъмни ни гледаха с завист. 

Дали ще бъдат те щастливи, 

си казваха с ненавист. 

 

Но слънцето с лъч проби ги веднага 

и бликна ярка светлина. 

Ето, стана светло и красиво, 

и зачуруликаха птичките игриво. 

 

В далечината появи се щъркел с някакъв вързоп, 

куриер специален с пратка, 

и появи се тук загадка. 

Къде отива тази пратка? 

От вързопа подаде се муцунка сладка. 

Това бе нашият син любим, 

човек един малък, но незаменим. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...