На моята жена

Един човек подаде ти ръка веднъж. 

Избра го ти да бъде твоят мъж. 

Носи той името на Любовта, 

подавайки ти своята ръка, 

не иска вече ти да си сама. 

Извади те от твойта самота, 

пое и стисна нежната ръка. 

И обеща той на теб и на света

да бъдеш негова жена. 

А облаците сиви, тъмни ни гледаха с завист. 

Дали ще бъдат те щастливи, 

си казваха с ненавист. 

Но слънцето с лъч проби ги веднага 

и бликна ярка светлина. 

Ето, стана светло и красиво, 

и зачуруликаха птичките игриво. 

В далечината появи се щъркел с някакъв вързоп, 

куриер специален с пратка, 

и появи се тук загадка. 

Къде отива тази пратка? 

От вързопа подаде се муцунка сладка. 

Това бе нашият син любим, 

човек един малък, но незаменим.