На моята муза
С огромна благодарност към Елишка!
Изчезваш ненадейно като сянка
по тъмните ъгли на мисълта ми.
Да те обичам, може би не трябва,
но празен пък без тебе е денят ми.
Не те гоня! Ако искаш си отивай.
Такива като мен познаваш много,
а аз познавам истинската сила,
скрита в свободата и във болката.
Ти знаеш, че перото ми е живо.
Прекършиш ли го, просто ще умре.
Без тебе, Музо, в нощите ми сиви
се ражда шепот от умиращи криле.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados
