3.04.2008 г., 14:50 ч.

На моята муза 

  Поезия » Друга
659 0 12

 

С огромна благодарност към Елишка!

 

Изчезваш ненадейно като сянка
по тъмните ъгли на мисълта ми.
Да те обичам, може би не трябва,
но празен пък без тебе е денят ми.

 

Не те гоня! Ако искаш си отивай.
Такива като мен познаваш много,
а аз познавам истинската сила,
скрита в свободата и във болката.

 

Ти знаеш, че перото ми е живо.
Прекършиш ли го, просто ще умре.
Без тебе, Музо, в нощите ми сиви
се ражда шепот от умиращи криле.

 

 

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??