4 jul 2018, 1:27

На моята съпруга 

  Poesía » De amor
1832 7 16

На моята съпруга

 

В живота си обичах неведнъж –

копнеех за любов и топлота,

и щедро се раздавах – влюбен мъж,

прекарал дни и нощи в самота.

 

Душата ми – разплакана камбана,

отекваше при всеки удар нов,

получен от поредната измяна

и болка от предадена любов.

 

Каквото е било, било е! Свърши!

Платил съм вече свойта дан!

Животът рано ме прекърши –

бях дълго сам, бях дълго сам…

 

Навярно цял живот съм те копнял

и ето най-накрая те открих –

към тебе Обич моя съм вървял,

намерих те – в един изплакан стих,

 

изпълнен с болка, толкова позната,

която да потръпна ме накара

и просто в тебе разпознах Жената,

способна да възвърне мойта вяра,

 

че още мога да обичам, да мечтая,

че още мога нежност да раздавам

и затова се вричам до смъртта си –

да те обичам и те обожавам!

 

Любомир Попов

02.07.2018 год.

© Любомир Попов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??