На моята съпруга
На моята съпруга
В живота си обичах неведнъж –
копнеех за любов и топлота,
и щедро се раздавах – влюбен мъж,
прекарал дни и нощи в самота.
Душата ми – разплакана камбана,
отекваше при всеки удар нов,
получен от поредната измяна
и болка от предадена любов.
Каквото е било, било е! Свърши!
Платил съм вече свойта дан!
Животът рано ме прекърши –
бях дълго сам, бях дълго сам…
Навярно цял живот съм те копнял
и ето най-накрая те открих –
към тебе Обич моя съм вървял,
намерих те – в един изплакан стих,
изпълнен с болка, толкова позната,
която да потръпна ме накара
и просто в тебе разпознах Жената,
способна да възвърне мойта вяра,
че още мога да обичам, да мечтая,
че още мога нежност да раздавам
и затова се вричам до смъртта си –
да те обичам и те обожавам!
Любомир Попов
02.07.2018 год.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Попов Всички права запазени
