8 dic 2007, 21:14

На най-добрия приятел...

  Poesía
1.7K 0 6

В този свят, изпълнен със лъжи,

ти към всекиго подхождаше с доверие.

Загуби всичко, дори и своите мечти,

но все пак опита - достоен си за уважение!

Помня те в калта, затънал беше до уши,

тогава на пазара, за четвърт долар изкупуваха души,

но за всеобщо удивление,

ти не се продаде и спечели наш'то уважение.

След години те видях.

Запазил беше външно старите черти.

Но дали не беше се продал?

Дали наистина това си ти?

След миг изчезна всякакво съмнение.

Човекът  това е, спечелил моето уважение!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...