На най-добрия приятел...
В този свят, изпълнен със лъжи,
ти към всекиго подхождаше с доверие.
Загуби всичко, дори и своите мечти,
но все пак опита - достоен си за уважение!
Помня те в калта, затънал беше до уши,
тогава на пазара, за четвърт долар изкупуваха души,
но за всеобщо удивление,
ти не се продаде и спечели наш'то уважение.
След години те видях.
Запазил беше външно старите черти.
Но дали не беше се продал?
Дали наистина това си ти?
След миг изчезна всякакво съмнение.
Човекът това е, спечелил моето уважение!
© Леонид Стоянов All rights reserved.
