3 jul 2009, 22:54

На Него...

1.4K 0 3

И ето, падна мрак

над всичко и над всички.

И ние двама -

ти един и аз една -

вървяхме все

един към друг,

един със друг,

търсейки светлото във мрака.

И ти все сам,

и аз сама

се борехме за нещо
... и за всичко.

И търсехме една

красива светлина

в пътя към целта да ни засвети.

Но беше мрак

и беше страшно.

И двамата, загърнати в тъма,
вървяхме все
един към друг на сляпо,

опипвайки си пътя към целта.

И само сълзи ни спохождаха,

и само тръни,

и само болка, мъка и тъга...

че в тъмното, във мрака, не разбрахме,

че ние двама -

ти един и аз една -

един за друг

си бяхме светлина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...