На Него...
И ето, падна мрак
над всичко и над всички.
И ние двама -
ти един и аз една -
вървяхме все
един към друг,
един със друг,
търсейки светлото във мрака.
И ти все сам,
и аз сама
се борехме за нещо
... и за всичко.
И търсехме една
красива светлина
в пътя към целта да ни засвети.
Но беше мрак
и беше страшно.
И двамата, загърнати в тъма,
вървяхме все
един към друг на сляпо,
опипвайки си пътя към целта.
И само сълзи ни спохождаха,
и само тръни,
и само болка, мъка и тъга...
че в тъмното, във мрака, не разбрахме,
че ние двама -
ти един и аз една -
един за друг
си бяхме светлина.
© Виктория Георгиева All rights reserved.
