3.07.2009 г., 22:54

На Него...

1.4K 0 3

И ето, падна мрак

над всичко и над всички.

И ние двама -

ти един и аз една -

вървяхме все

един към друг,

един със друг,

търсейки светлото във мрака.

И ти все сам,

и аз сама

се борехме за нещо
... и за всичко.

И търсехме една

красива светлина

в пътя към целта да ни засвети.

Но беше мрак

и беше страшно.

И двамата, загърнати в тъма,
вървяхме все
един към друг на сляпо,

опипвайки си пътя към целта.

И само сълзи ни спохождаха,

и само тръни,

и само болка, мъка и тъга...

че в тъмното, във мрака, не разбрахме,

че ние двама -

ти един и аз една -

един за друг

си бяхме светлина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...