3 июл. 2009 г., 22:54

На Него...

1.4K 0 3

И ето, падна мрак

над всичко и над всички.

И ние двама -

ти един и аз една -

вървяхме все

един към друг,

един със друг,

търсейки светлото във мрака.

И ти все сам,

и аз сама

се борехме за нещо
... и за всичко.

И търсехме една

красива светлина

в пътя към целта да ни засвети.

Но беше мрак

и беше страшно.

И двамата, загърнати в тъма,
вървяхме все
един към друг на сляпо,

опипвайки си пътя към целта.

И само сълзи ни спохождаха,

и само тръни,

и само болка, мъка и тъга...

че в тъмното, във мрака, не разбрахме,

че ние двама -

ти един и аз една -

един за друг

си бяхме светлина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...