3 июл. 2009 г., 22:54

На Него...

1.4K 0 3

И ето, падна мрак

над всичко и над всички.

И ние двама -

ти един и аз една -

вървяхме все

един към друг,

един със друг,

търсейки светлото във мрака.

И ти все сам,

и аз сама

се борехме за нещо
... и за всичко.

И търсехме една

красива светлина

в пътя към целта да ни засвети.

Но беше мрак

и беше страшно.

И двамата, загърнати в тъма,
вървяхме все
един към друг на сляпо,

опипвайки си пътя към целта.

И само сълзи ни спохождаха,

и само тръни,

и само болка, мъка и тъга...

че в тъмното, във мрака, не разбрахме,

че ние двама -

ти един и аз една -

един за друг

си бяхме светлина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виктория Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...