29 dic 2007, 21:56

На неуморните писатели

837 0 8
Може би мислите, че аз сънувам
това, което казвате?
Може би си мислите, че аз не се преструвам
за това, което правите?
Но аз чувствам още топлите думи,
аз усещам вашите ласкателства!
Вашите слова не са за други,
с тях виждам всичките ви качества.
Мисля - думите са ваши мисли,
стиховете - моменти, а книгите - живота!
Не славете, оставате си тъй спотаени и мили!
Мисля и за вас душата да отворя.
Понякога сигурно си мислите
защо ли изобщо творите?
Дали само за един глас или коментар да получите,
за който навярно ще трябва да благодарите.
Припомнете си как написахте първата творба,
как сте горди с всеки изписан стих.
Не бойте се, творбите - те няма да събират прах и тъмнина!
Ще събират сълзи, смях или дъх разтълкуван, див!
Работете, мили мои!
Работете като светлите пчелици!
Разпръснете пред света сърцата свои,
нахранете огладнелите душици!
Ние, писателите, сме щастливци,
никога не сме сами!
Винаги ще се намери някой да прочете и да изчисти
вашите души!
Мой е животът ваш!
Та нали с вас в онзи стих го изживяхме!
Надявам се да намерите някой стих тъй мек и благ!
Надявам се, че писането си не пропиляхме!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всяко изречение си има своя собствена идея, своя собствена мисъл... Много истини си събрала на едно място, Миме
  • Sorbus (Пенко Пенков) Пенко, така е, това което е казано в цитата, но и думите са онова изражение на живота, което ние сме придобили с опита. А "опит" е думата с която ние, човеците, наричаме своите грешки!..
  • Думите са създадени, за да крием зад тях мислите си.
    Фр.
  • Позрдави за идеята, много е добра, независимо дали всичко изказано вътре е вярно или не

    "Ние, писателите, сме щастливци,
    никога не сме сами!"

    а това чесно да си кажа, много добре стои. Поздрави..
  • Браво, Мими!!!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...