Dec 29, 2007, 9:56 PM

На неуморните писатели

836 0 8
Може би мислите, че аз сънувам
това, което казвате?
Може би си мислите, че аз не се преструвам
за това, което правите?
Но аз чувствам още топлите думи,
аз усещам вашите ласкателства!
Вашите слова не са за други,
с тях виждам всичките ви качества.
Мисля - думите са ваши мисли,
стиховете - моменти, а книгите - живота!
Не славете, оставате си тъй спотаени и мили!
Мисля и за вас душата да отворя.
Понякога сигурно си мислите
защо ли изобщо творите?
Дали само за един глас или коментар да получите,
за който навярно ще трябва да благодарите.
Припомнете си как написахте първата творба,
как сте горди с всеки изписан стих.
Не бойте се, творбите - те няма да събират прах и тъмнина!
Ще събират сълзи, смях или дъх разтълкуван, див!
Работете, мили мои!
Работете като светлите пчелици!
Разпръснете пред света сърцата свои,
нахранете огладнелите душици!
Ние, писателите, сме щастливци,
никога не сме сами!
Винаги ще се намери някой да прочете и да изчисти
вашите души!
Мой е животът ваш!
Та нали с вас в онзи стих го изживяхме!
Надявам се да намерите някой стих тъй мек и благ!
Надявам се, че писането си не пропиляхме!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всяко изречение си има своя собствена идея, своя собствена мисъл... Много истини си събрала на едно място, Миме
  • Sorbus (Пенко Пенков) Пенко, така е, това което е казано в цитата, но и думите са онова изражение на живота, което ние сме придобили с опита. А "опит" е думата с която ние, човеците, наричаме своите грешки!..
  • Думите са създадени, за да крием зад тях мислите си.
    Фр.
  • Позрдави за идеята, много е добра, независимо дали всичко изказано вътре е вярно или не

    "Ние, писателите, сме щастливци,
    никога не сме сами!"

    а това чесно да си кажа, много добре стои. Поздрави..
  • Браво, Мими!!!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...