29.12.2007 г., 21:56

На неуморните писатели

832 0 8
Може би мислите, че аз сънувам
това, което казвате?
Може би си мислите, че аз не се преструвам
за това, което правите?
Но аз чувствам още топлите думи,
аз усещам вашите ласкателства!
Вашите слова не са за други,
с тях виждам всичките ви качества.
Мисля - думите са ваши мисли,
стиховете - моменти, а книгите - живота!
Не славете, оставате си тъй спотаени и мили!
Мисля и за вас душата да отворя.
Понякога сигурно си мислите
защо ли изобщо творите?
Дали само за един глас или коментар да получите,
за който навярно ще трябва да благодарите.
Припомнете си как написахте първата творба,
как сте горди с всеки изписан стих.
Не бойте се, творбите - те няма да събират прах и тъмнина!
Ще събират сълзи, смях или дъх разтълкуван, див!
Работете, мили мои!
Работете като светлите пчелици!
Разпръснете пред света сърцата свои,
нахранете огладнелите душици!
Ние, писателите, сме щастливци,
никога не сме сами!
Винаги ще се намери някой да прочете и да изчисти
вашите души!
Мой е животът ваш!
Та нали с вас в онзи стих го изживяхме!
Надявам се да намерите някой стих тъй мек и благ!
Надявам се, че писането си не пропиляхме!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всяко изречение си има своя собствена идея, своя собствена мисъл... Много истини си събрала на едно място, Миме
  • Sorbus (Пенко Пенков) Пенко, така е, това което е казано в цитата, но и думите са онова изражение на живота, което ние сме придобили с опита. А "опит" е думата с която ние, човеците, наричаме своите грешки!..
  • Думите са създадени, за да крием зад тях мислите си.
    Фр.
  • Позрдави за идеята, много е добра, независимо дали всичко изказано вътре е вярно или не

    "Ние, писателите, сме щастливци,
    никога не сме сами!"

    а това чесно да си кажа, много добре стои. Поздрави..
  • Браво, Мими!!!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...