29.12.2007 г., 21:56

На неуморните писатели

835 0 8
Може би мислите, че аз сънувам
това, което казвате?
Може би си мислите, че аз не се преструвам
за това, което правите?
Но аз чувствам още топлите думи,
аз усещам вашите ласкателства!
Вашите слова не са за други,
с тях виждам всичките ви качества.
Мисля - думите са ваши мисли,
стиховете - моменти, а книгите - живота!
Не славете, оставате си тъй спотаени и мили!
Мисля и за вас душата да отворя.
Понякога сигурно си мислите
защо ли изобщо творите?
Дали само за един глас или коментар да получите,
за който навярно ще трябва да благодарите.
Припомнете си как написахте първата творба,
как сте горди с всеки изписан стих.
Не бойте се, творбите - те няма да събират прах и тъмнина!
Ще събират сълзи, смях или дъх разтълкуван, див!
Работете, мили мои!
Работете като светлите пчелици!
Разпръснете пред света сърцата свои,
нахранете огладнелите душици!
Ние, писателите, сме щастливци,
никога не сме сами!
Винаги ще се намери някой да прочете и да изчисти
вашите души!
Мой е животът ваш!
Та нали с вас в онзи стих го изживяхме!
Надявам се да намерите някой стих тъй мек и благ!
Надявам се, че писането си не пропиляхме!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всяко изречение си има своя собствена идея, своя собствена мисъл... Много истини си събрала на едно място, Миме
  • Sorbus (Пенко Пенков) Пенко, така е, това което е казано в цитата, но и думите са онова изражение на живота, което ние сме придобили с опита. А "опит" е думата с която ние, човеците, наричаме своите грешки!..
  • Думите са създадени, за да крием зад тях мислите си.
    Фр.
  • Позрдави за идеята, много е добра, независимо дали всичко изказано вътре е вярно или не

    "Ние, писателите, сме щастливци,
    никога не сме сами!"

    а това чесно да си кажа, много добре стои. Поздрави..
  • Браво, Мими!!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...