На Нея
*Посветено на баба Ани*
На плещите
завързала си кораб.
И влачиш го
под черното небе
Целуваш земята -
твоя изгора.
Под мишница
кърмиш дете.
Ти Самодива си
бяла Икона,
майка от вяра,
и огън и хляб.
Носиш къдрици –
житна корона,
босонога газиш
чуждият грях.
От нозете
кръвта ти облизах.
После целунах
ръце кат' небе.
От лицето ти
страховете си низах
в колие,
нося до днес.
(от окаяния царедворец)
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Силвия Илиева Todos los derechos reservados
