На Нея
*Посветено на баба Ани*
На плещите
завързала си кораб.
И влачиш го
под черното небе
Целуваш земята -
твоя изгора.
Под мишница
кърмиш дете.
Ти Самодива си
бяла Икона,
майка от вяра,
и огън и хляб.
Носиш къдрици –
житна корона,
босонога газиш
чуждият грях.
От нозете
кръвта ти облизах.
После целунах
ръце кат' небе.
От лицето ти
страховете си низах
в колие,
нося до днес.
(от окаяния царедворец)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Илиева Все права защищены
