*Посветено на баба Ани*
На плещите
завързала си кораб.
И влачиш го
под черното небе
Целуваш земята -
твоя изгора.
Под мишница
кърмиш дете.
Ти Самодива си
бяла Икона,
майка от вяра,
и огън и хляб.
Носиш къдрици –
житна корона,
босонога газиш
чуждият грях.
От нозете
кръвта ти облизах.
После целунах
ръце кат' небе.
От лицето ти
страховете си низах
в колие,
нося до днес.
(от окаяния царедворец)
© Силвия Илиева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
