25 oct 2013, 15:24

На новите месии

Poesía » Otra

851 0 7

Ваше е царството Божие.
Пътят, Истината и Живота.
А аз ще ви стана подножие,
защото повярвах в Доброто.

Вашият образ ще носят
свещите и знамената.
А аз ще съм капка от восъка,
повярвала в Светлината.

Истина, истина, ваша е Славата.
Нине и присно и вовеки.
А аз съм дете на Забравата,
защото повярвах в Човека.

(от "СтиховеЙ")

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mimamina (Мина Конарова)

Ти си един от тях-Човек!

2013-10-31T13:55:51+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Райсън!
Поздрав!

2013-10-29T10:09:58+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Мъдрец си!

2013-10-29T10:01:37+02:00
keri-88 (Керанка Иванова)

И аз така повярвах в Човека... те човеците това им е в кръвта - понякога да ти подлеят вода (не за друго, ами да ти върви, де ), понякога да ти забият нож в гърба (защото те сърби точно това място отзад), понякога да ти сложат думи в устата, дето се чудиш кога си ги казал (ама то е, защото да стане по-интересна историята), но пък понякога точно, когато не очакваш ти подават ръка да се изправиш, когато си паднал... , така че и аз съм дете на Забравата, също като теб... Поздрав за далновидния стих!

2013-10-28T09:03:27+02:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

!!!...

2013-10-28T08:12:44+02:00