25 окт. 2013 г., 15:24

На новите месии

853 0 7

Ваше е царството Божие.
Пътят, Истината и Живота.
А аз ще ви стана подножие,
защото повярвах в Доброто.

Вашият образ ще носят
свещите и знамената.
А аз ще съм капка от восъка,
повярвала в Светлината.

Истина, истина, ваша е Славата.
Нине и присно и вовеки.
А аз съм дете на Забравата,
защото повярвах в Човека.

(от "СтиховеЙ")

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ти си един от тях-Човек!
  • Райсън!
    Поздрав!
  • Мъдрец си!
  • И аз така повярвах в Човека... те човеците това им е в кръвта - понякога да ти подлеят вода (не за друго, ами да ти върви, де ), понякога да ти забият нож в гърба (защото те сърби точно това място отзад), понякога да ти сложат думи в устата, дето се чудиш кога си ги казал (ама то е, защото да стане по-интересна историята), но пък понякога точно, когато не очакваш ти подават ръка да се изправиш, когато си паднал... , така че и аз съм дете на Забравата, също като теб... Поздрав за далновидния стих!
  • !!!...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...