Nepokylnal (Леонид)
4 1
1 sept 2016, 12:35

На онази, която знае ... 

  Poesía » Otra
818 2 9

Луната подивя от ревност жлъчна.
Лице, забулено със облак, на жена -
излъгана. Знам, много ù е мъчно,
че аз прегръщам само твойте колена.

Но ти си мрака, криещ мойте рани,
утробата на моя бъдещ син,
ветрец по самодивските поляни,
на мойта страст копринен балдахин.

И аз предавам апатичните луни,
които гаснеха в харема ми от думи.
Последна четвърт в тази нощ над нас гори.
Ще се търкулне новолунна помежду ни

в последен опит да ни раздели...
Но моята езическа богиня,
небето знае, ти си... Само Ти!
Без теб светът е жадна, зла пустиня.
 

© Леонид Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??