На онази, която знае ...
Луната подивя от ревност жлъчна.
Лице, забулено със облак, на жена -
излъгана. Знам, много ù е мъчно,
че аз прегръщам само твойте колена.
Но ти си мрака, криещ мойте рани,
утробата на моя бъдещ син,
ветрец по самодивските поляни,
на мойта страст копринен балдахин.
И аз предавам апатичните луни,
които гаснеха в харема ми от думи.
Последна четвърт в тази нощ над нас гори.
Ще се търкулне новолунна помежду ни
в последен опит да ни раздели...
Но моята езическа богиня,
небето знае, ти си... Само Ти!
Без теб светът е жадна, зла пустиня.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Леонид Всички права запазени
