На онази, която знае ...
Луната подивя от ревност жлъчна.
Лице, забулено със облак, на жена -
излъгана. Знам, много ù е мъчно,
че аз прегръщам само твойте колена.
Но ти си мрака, криещ мойте рани,
утробата на моя бъдещ син,
ветрец по самодивските поляни,
на мойта страст копринен балдахин.
И аз предавам апатичните луни,
които гаснеха в харема ми от думи.
Последна четвърт в тази нощ над нас гори.
Ще се търкулне новолунна помежду ни
в последен опит да ни раздели...
Но моята езическа богиня,
небето знае, ти си... Само Ти!
Без теб светът е жадна, зла пустиня.
© Леонид All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Тук вече си е любов отвсякъде ... .
-
По мъжки откровено...
-
Много силно. Харесах. Поздрави!!!
-
Хареса ми идеята и внушението на стиха.
На ако ми позволиш едно предложение, да замениш личните местоимения с други думички. Така стихът няма да е натоварен с тях. Само във втория куплет са три. Просто опитай, защото стихът си заслужава!
Поздрави! -
... колко хубаво да е еднинствено "знае"... че има и повторяемост ка/к/то при новолуние...
-
!
-
И аз така.
-
Думичките ти туптят (и тук и на предните две)
Чета и... мълча.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрав!