1 сент. 2016 г., 12:35

На онази, която знае ... 

  Поэзия » Другая
819 2 9

Луната подивя от ревност жлъчна.
Лице, забулено със облак, на жена -
излъгана. Знам, много ù е мъчно,
че аз прегръщам само твойте колена.

Но ти си мрака, криещ мойте рани,
утробата на моя бъдещ син,
ветрец по самодивските поляни,
на мойта страст копринен балдахин.

И аз предавам апатичните луни,
които гаснеха в харема ми от думи.
Последна четвърт в тази нощ над нас гори.
Ще се търкулне новолунна помежду ни

в последен опит да ни раздели...
Но моята езическа богиня,
небето знае, ти си... Само Ти!
Без теб светът е жадна, зла пустиня.
 

© Леонид Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??