Дали пък Новият Христос
ще седне, да вечеря с нас,
на масата?… Едва ли!
И аз ще се събуя бос…
… но ще се отрека от него със sms,
поне до три пъти – гласувайки,
кълнейки се във името на расата...
... човешката!
В глобализиращият ни прогрес!
Непреживяли залъка, усмивката и ризата...
... неподелили ги...
... от племето ще го изгоним...
... Новият Христос...
... лампите ще изгасим...
... ще пуснем кучета във тъмното...
Вестителят с крилете ще чертае траектория –
формите на грешката – греха,
със който блудства във съня си Юда.
Срамежливо ще придърпа плешката
изчервил се политик и карантиите
ще раздаде на бедните по избори.
И от небето вместо дъжд ще капе слюда...
Пилат, засрамен, ще ги измие
ръцете си със кръв...
Аз пък ще пестя за сребърните прибори...
... ще се боря да заслужа...
... ще гласувам пръв...
... от племето ще го изгоним...
... Новият Христос...
... и лампите ще изгася...
... ще пусна кучето да вие,
озъбено до кръв във тъмното...
Вестителят чертае с крилете траектория –
формите на моя грях, който лае във съня ми.
Дванайсет стола преброих и един съборен,
под бесилката, онази, до която
момиченце Виктория, със звънък смях,
позира до войниците и чака го да слезе..
... да слезе от въжето...
... да се усмихне и да я почерпи с шоколад...
А той, Човекът, се надяваше детето да пререже
омразното въже.
Офицерът му предлага шоколад и то яде,
лакомо и гладно, защото е дете... Виктория.
...озъбени до кръв, те вият в тъмното...
Дванайсет стола преброих
и всичките са бетонирани,
- асфалтирани
- гравирани
- застраховани и номинирани
Гримирани апостоли и техните застрахователи
отново искат да го застраховат, ако ли не –
въже...
... виси над всичките ни континенти.
Дванайсет стола и безбройните въжета...
... циганче, момиче, край тях подскача на въже...
От пудрата тежат криле и сипят... съвест.
Дори и Господ във реклама се разхожда гол!
Всичките заети, без да ги изреждам...
... всичките, но без един,
и на опашка се нареждам зад Юдовия стол...
... със всичките, но без един...
© Димитър Ганчев Todos los derechos reservados