Oct 19, 2006, 1:13 AM

На опашка се нареждам зад Юдовия стол...

  Poetry
754 0 12

Дали пък Новият Христос
ще седне, да вечеря с нас,
на масата?… Едва ли!
И аз ще се събуя бос…
… но ще се отрека от него със sms,
поне до три пъти – гласувайки,
кълнейки се във името на расата...
... човешката!
В глобализиращият ни прогрес!
Непреживяли залъка, усмивката и ризата...
... неподелили ги...
... от племето ще го изгоним...
... Новият Христос...
... лампите ще изгасим...
... ще пуснем кучета във тъмното...
Вестителят  с крилете ще чертае траектория –
формите на грешката – греха,
със който блудства във съня си Юда.
Срамежливо ще придърпа плешката
изчервил се политик и карантиите
ще раздаде на бедните по избори.
И от небето вместо дъжд ще капе слюда...
Пилат, засрамен, ще ги измие
ръцете си със кръв...
Аз пък ще пестя за сребърните прибори...
... ще се боря да заслужа...
... ще гласувам пръв...
... от племето ще го изгоним...
... Новият Христос...
... и лампите ще изгася...
...  ще пусна кучето да вие,
озъбено до кръв във тъмното...
Вестителят чертае с крилете траектория –
формите на моя грях, който лае във съня ми.
Дванайсет стола преброих и един съборен,
под бесилката, онази, до която
момиченце Виктория, със звънък смях,
позира до войниците и чака го да слезе..
... да слезе от въжето... 
... да се усмихне и да я почерпи с шоколад...
А той, Човекът, се надяваше детето да пререже
омразното въже.
Офицерът му предлага шоколад и то яде,
лакомо и гладно, защото е дете... Виктория.
...озъбени до кръв, те вият в тъмното...
Дванайсет стола преброих
и всичките са бетонирани,
- асфалтирани
- гравирани
- застраховани и номинирани
Гримирани апостоли и техните застрахователи
отново искат да го застраховат, ако ли не –
въже...
... виси над всичките ни континенти.
Дванайсет стола и безбройните въжета...
... циганче, момиче, край тях подскача на въже...
От пудрата тежат криле и сипят... съвест.
Дори и Господ във реклама се разхожда гол!
Всичките заети, без да ги изреждам...
... всичките, но без един,
и на опашка се нареждам зад Юдовия стол...
... със всичките, но без един...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Ганчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • За мен е направо зловещо...Лично аз съм на мнение че името на Господ трябва да се използва по-внимателно...Но не мога да го налагам - всеки си има разбиранията. Оказва се че най-силните текстове често са и най-тежките и зловещи...За съжаление...
  • Благодаря
  • Невероятно чувство изпитах след прочита!!!
    Поздрави!
  • Силен заряд носи стихът ти, Митко! Поздрав!
  • Благодаря ви за думите, много!!! Поздрави!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...