28 may 2005, 23:50

На памет

  Poesía
1.7K 0 1

‘’На памет’’

 

Искахте да опознаете просторите на света,

но съдбата лош сценарий вам изигра.

Дълго и искрено нас ще ни боли

и сърцето безмерно за вас ще скърби.

 

Белият Дунав днес е посърнал

и водите си сякаш на плач е обърнал.

Но вашият плам и вашият лик,

ще пазим в сърцата си - спомен велик!

 

Ненавиждам живота, затова че руши

невинни създания и светли бъднини.

Но искрената тъга във наште души

не може светлия спомен за вас да потъмни.

 

 


Поклон пред светлата ви памет !

Белите води на Дунава днес са почернени от едно нелепо и голямо нещастие. Но ние винаги ще носим в сърцата си спомена и тяхния им плам. И никога не ще ги забравим. От опечалените.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сим Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Моля, без коментари по стихотворението.
    Благодаря!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...