28 мая 2005 г., 23:50

На памет

1.7K 0 1

‘’На памет’’

 

Искахте да опознаете просторите на света,

но съдбата лош сценарий вам изигра.

Дълго и искрено нас ще ни боли

и сърцето безмерно за вас ще скърби.

 

Белият Дунав днес е посърнал

и водите си сякаш на плач е обърнал.

Но вашият плам и вашият лик,

ще пазим в сърцата си - спомен велик!

 

Ненавиждам живота, затова че руши

невинни създания и светли бъднини.

Но искрената тъга във наште души

не може светлия спомен за вас да потъмни.

 

 


Поклон пред светлата ви памет !

Белите води на Дунава днес са почернени от едно нелепо и голямо нещастие. Но ние винаги ще носим в сърцата си спомена и тяхния им плам. И никога не ще ги забравим. От опечалените.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сим Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Моля, без коментари по стихотворението.
    Благодаря!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...