28 мая 2005 г., 23:50

На памет

1.7K 0 1

‘’На памет’’

 

Искахте да опознаете просторите на света,

но съдбата лош сценарий вам изигра.

Дълго и искрено нас ще ни боли

и сърцето безмерно за вас ще скърби.

 

Белият Дунав днес е посърнал

и водите си сякаш на плач е обърнал.

Но вашият плам и вашият лик,

ще пазим в сърцата си - спомен велик!

 

Ненавиждам живота, затова че руши

невинни създания и светли бъднини.

Но искрената тъга във наште души

не може светлия спомен за вас да потъмни.

 

 


Поклон пред светлата ви памет !

Белите води на Дунава днес са почернени от едно нелепо и голямо нещастие. Но ние винаги ще носим в сърцата си спомена и тяхния им плам. И никога не ще ги забравим. От опечалените.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сим Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Моля, без коментари по стихотворението.
    Благодаря!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....