May 28, 2005, 11:50 PM

На памет

  Poetry
1.7K 0 1

‘’На памет’’

 

Искахте да опознаете просторите на света,

но съдбата лош сценарий вам изигра.

Дълго и искрено нас ще ни боли

и сърцето безмерно за вас ще скърби.

 

Белият Дунав днес е посърнал

и водите си сякаш на плач е обърнал.

Но вашият плам и вашият лик,

ще пазим в сърцата си - спомен велик!

 

Ненавиждам живота, затова че руши

невинни създания и светли бъднини.

Но искрената тъга във наште души

не може светлия спомен за вас да потъмни.

 

 


Поклон пред светлата ви памет !

Белите води на Дунава днес са почернени от едно нелепо и голямо нещастие. Но ние винаги ще носим в сърцата си спомена и тяхния им плам. И никога не ще ги забравим. От опечалените.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сим All rights reserved.

Comments

Comments

  • Моля, без коментари по стихотворението.
    Благодаря!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...