25 feb 2011, 18:17

На парцали се сипят душите

Poesía

1.5K 0 3

Кучешки лай отекна в пръстта,

зазвъня като тътен на нищо.

Колосално се изпъчи смъртта

пред човека, ограбен от всичко.

На парцали се сипят душите

пред стените на вечния Ад.

Пари, гори и смъдят очите,

чисто бели изтичат назад.

А във лавата някой те вика,

че в нищото сам е... без теб

и протяга ръката пробита -

не от дявола, от друг човек.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

elenasim1 (Елeна)

Поздрави за стиха! И от мен

2011-02-26T13:02:20+02:00
airiskra (Искра Радева Николова)

"А във лавата някой те вика,
че в нищото сам е... без теб
и протяга ръката пробита -
не от дявола, от друг човек."
!!!

2011-02-25T21:43:47+02:00
velikataniki (Николина Милева)

замислящо, харесах

2011-02-25T20:02:37+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0