На парцали се сипят душите

25 feb 2011, 18:17

Poesía

1251 0 3

Кучешки лай отекна в пръстта,

зазвъня като тътен на нищо.

Колосално се изпъчи смъртта

пред човека, ограбен от всичко.

На парцали се сипят душите

пред стените на вечния Ад.

Пари, гори и смъдят очите,

чисто бели изтичат назад.

А във лавата някой те вика,

че в нищото сам е... без теб

и протяга ръката пробита -

не от дявола, от друг човек.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.