Кучешки лай отекна в пръстта,
зазвъня като тътен на нищо.
Колосално се изпъчи смъртта
пред човека, ограбен от всичко.
На парцали се сипят душите
пред стените на вечния Ад.
Пари, гори и смъдят очите,
чисто бели изтичат назад.
А във лавата някой те вика,
че в нищото сам е... без теб
и протяга ръката пробита -
не от дявола, от друг човек.
© Радослав Василев All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
