На парцали се сипят душите
Кучешки лай отекна в пръстта,
зазвъня като тътен на нищо.
Колосално се изпъчи смъртта
пред човека, ограбен от всичко.
На парцали се сипят душите
пред стените на вечния Ад.
Пари, гори и смъдят очите,
чисто бели изтичат назад.
А във лавата някой те вика,
че в нищото сам е... без теб
и протяга ръката пробита -
не от дявола, от друг човек.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радослав Василев Все права защищены
