3 jun 2014, 21:12

На пазара в Багдад

696 0 5

На пазара в Багдад сред стотиците книги

срещам дребен, прегърбен от болест човек.

Той протяга ръка, закачливо ми смига:

 

– Господине, купете за тъгата си лек!

И подава ми томче – от арабски поети

златни стихове някой грижливо събрал.

 

– Заповядайте – смее се, а лицето му свети,–

тази мъничка книжка за Вас съм избрал!

Не е скъпа – две хиляди наши динара.

 

Плащам, тръгвам си с томчето бяло в ръка.

Много книги продават се тук, на пазара –

всяка мисли и чувства, всяка има душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Книгите често са по-добри приятели от хората Поздрави!
  • Беше удоволствие да почувствам... Поздрав!
  • Той - пазара в Багдад отдавна е сринат,
    от добрия войник на грижовните САЩ -
    няма книги и стих, а боклук неизринат
    или простичко казано, "траш"!
  • И стиха е докоснат от вълшебния дух на багдатския пазар за книги!Поздрав!
  • Така е! Всяка книга си е един уникален сборник на собствени мисли и чувства. Харесах!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...