На пазара в Багдад сред стотиците книги
срещам дребен, прегърбен от болест човек.
Той протяга ръка, закачливо ми смига:
– Господине, купете за тъгата си лек!
И подава ми томче – от арабски поети
златни стихове някой грижливо събрал.
– Заповядайте – смее се, а лицето му свети,–
тази мъничка книжка за Вас съм избрал!
Не е скъпа – две хиляди наши динара.
Плащам, тръгвам си с томчето бяло в ръка.
Много книги продават се тук, на пазара –
всяка мисли и чувства, всяка има душа.