3 июн. 2014 г., 21:12
На пазара в Багдад
На пазара в Багдад сред стотиците книги
срещам дребен, прегърбен от болест човек.
Той протяга ръка, закачливо ми смига:
– Господине, купете за тъгата си лек!
И подава ми томче – от арабски поети
златни стихове някой грижливо събрал.
– Заповядайте – смее се, а лицето му свети,–
тази мъничка книжка за Вас съм избрал!
Не е скъпа – две хиляди наши динара.
Плащам, тръгвам си с томчето бяло в ръка.
Много книги продават се тук, на пазара –
всяка мисли и чувства, всяка има душа.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Книгите често са по-добри приятели от хората
Поздрави! -
Беше удоволствие да почувствам... Поздрав!
-
Той - пазара в Багдад отдавна е сринат,
от добрия войник на грижовните САЩ -
няма книги и стих, а боклук неизринат
или простичко казано, "траш"! -
И стиха е докоснат от вълшебния дух на багдатския пазар за книги!Поздрав!
-
Така е! Всяка книга си е един уникален сборник на собствени мисли и чувства. Харесах!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
