На пейката
Строих я тази къща с две ръце
и всяка тухла мина през душата ми.
Зазидах в нея моето сърце,
градих я с радост... мислех за децата.
А вчера сякаш беше... бях по-млад,
по-силен и решителен... по-глупав,
вървях напред и търсех моя свят.
Намерих го - под грижите затрупан.
И мойто пладне бързо преваля,
небето ми напълни се със бури,
Денят отмина вече... а нощта
се крие сякаш в близките клисури.
...
Събудих се внезапно... бях заспал
на пейката, от слънцето прежулена,
Живота на баща ми в миг разбрал...
... а слънцето ме гледаше учудено...
© Чавдар Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Различните възрасти си противоречат..., докато в един момент се поставяме на мястото на предишното поколение и напълно ги разбираме...!!!
-
с Ани
Поздрав! -
Страхотно! Няма нужда ни от анализ, ни от коментар!
-
"Живота на баща ми в миг разбрал..."
По интересен начин си претворил прозрението си в стихотворение.
В началото си помислих, че не си съвсем ти, стихове потънали в бреме не са твоите стихове, но на финала вече е съвсем друго.
Хубав стих, Чавдар! -
Много добре написано!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
