На пейката
Строих я тази къща с две ръце
и всяка тухла мина през душата ми.
Зазидах в нея моето сърце,
градих я с радост... мислех за децата.
А вчера сякаш беше... бях по-млад,
по-силен и решителен... по-глупав,
вървях напред и търсех моя свят.
Намерих го - под грижите затрупан.
И мойто пладне бързо преваля,
небето ми напълни се със бури,
Денят отмина вече... а нощта
се крие сякаш в близките клисури.
...
Събудих се внезапно... бях заспал
на пейката, от слънцето прежулена,
Живота на баща ми в миг разбрал...
... а слънцето ме гледаше учудено...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Всички права запазени
