chvassilev (Чавдар )
223 179
10.11.2012 г., 21:49 ч.

На пейката 

  Поезия » Друга
679 0 5

Строих я тази къща с две ръце
и всяка тухла мина през душата ми.
Зазидах в нея моето сърце,
градих я с радост... мислех за децата.

 

А вчера сякаш беше... бях по-млад,
по-силен и решителен... по-глупав,
вървях напред и търсех моя свят.
Намерих го - под грижите затрупан.

 

И мойто пладне бързо преваля,
небето ми напълни се със бури,
Денят отмина вече... а нощта
се крие сякаш в близките клисури.

 

...

 

Събудих се внезапно... бях заспал
на пейката, от слънцето прежулена,
Живота на баща ми в миг разбрал...
... а слънцето ме гледаше учудено...

© Чавдар Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Различните възрасти си противоречат..., докато в един момент се поставяме на мястото на предишното поколение и напълно ги разбираме...!!!
  • с Ани
    Поздрав!
  • Страхотно! Няма нужда ни от анализ, ни от коментар!
  • "Живота на баща ми в миг разбрал..."

    По интересен начин си претворил прозрението си в стихотворение.
    В началото си помислих, че не си съвсем ти, стихове потънали в бреме не са твоите стихове, но на финала вече е съвсем друго.
    Хубав стих, Чавдар!
  • Много добре написано!
Предложения
: ??:??