Nov 10, 2012, 9:49 PM

На пейката

Poetry » Other

919 0 5

Строих я тази къща с две ръце
и всяка тухла мина през душата ми.
Зазидах в нея моето сърце,
градих я с радост... мислех за децата.

А вчера сякаш беше... бях по-млад,
по-силен и решителен... по-глупав,
вървях напред и търсех моя свят.
Намерих го - под грижите затрупан.

И мойто пладне бързо преваля,
небето ми напълни се със бури,
Денят отмина вече... а нощта
се крие сякаш в близките клисури.

...

Събудих се внезапно... бях заспал
на пейката, от слънцето прежулена,
Живота на баща ми в миг разбрал...
... а слънцето ме гледаше учудено...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Eva55 (Евелина Стоянова)

Различните възрасти си противоречат..., докато в един момент се поставяме на мястото на предишното поколение и напълно ги разбираме...!!!

2012-11-11T13:01:12+02:00
Laska (Ласка Александрова)

с Ани
Поздрав!

2012-11-11T12:56:34+02:00
Katriona (Кети Рашева)

Страхотно! Няма нужда ни от анализ, ни от коментар!

2012-11-11T12:31:46+02:00
Anita765 (Ани Монева)

"Живота на баща ми в миг разбрал..."

По интересен начин си претворил прозрението си в стихотворение.
В началото си помислих, че не си съвсем ти, стихове потънали в бреме не са твоите стихове, но на финала вече е съвсем друго.
Хубав стих, Чавдар!

2012-11-11T12:13:22+02:00
radost92love

Много добре написано!

2012-11-11T09:31:46+02:00