На пейката

13 jul 2011, 20:44

Poesía

764 0 1

Бабички за интернет хортуват,
дали си на Гoспод Бог почивка.
Котарак, отвикнал да мишкува,
слуша ги с презрителна усмивка.

Внучета набират есемеси,
слушат чалга и я тананикат.
Питам не защо си, а къде си
и кога от скука ще ме викнеш.

Времето, от калпав стих излязло,
пренарежда вечния си пъзел.
И отнейде стар, ала запазен,
трайно ни ухажва летен мързел.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

old_scoundrel (Александър Белчев)

2011-07-14T18:01:54+03:00

И на теб! Затъжих се нещо...