13 июл. 2011 г., 20:44

На пейката 

  Поэзия
854 0 1


Бабички за интернет хортуват,
дали си на Гoспод Бог почивка.
Котарак, отвикнал да мишкува,
слуша ги с презрителна усмивка.

 

Внучета набират есемеси,
слушат чалга и я тананикат.
Питам не защо си, а къде си
и кога от скука ще ме викнеш.

 

Времето, от калпав стих излязло,
пренарежда вечния си пъзел.
И отнейде стар, ала запазен,
трайно ни ухажва летен мързел.

© Александър Белчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??