На пейката
1.2K
0
1
Бабички за интернет хортуват,
дали си на Гoспод Бог почивка.
Котарак, отвикнал да мишкува,
слуша ги с презрителна усмивка.
Внучета набират есемеси,
слушат чалга и я тананикат.
Питам не защо си, а къде си
и кога от скука ще ме викнеш.
Времето, от калпав стих излязло,
пренарежда вечния си пъзел.
И отнейде стар, ала запазен,
трайно ни ухажва летен мързел.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Белчев Всички права запазени
