2 oct 2005, 20:00

На Петя Дубарова

  Poesía
1.3K 0 4

 

На Петя Дубарова

 

Във сини вопли, синьото море

въздъхна жално, болно, угнетено.

И кой ли ще го раэбере,

ако не знае, че е замърсено?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Дянкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вижте какво! Нека да ви обясня! Нали Петя Дубарова все е писала за морето? Ами много просто - веднъж и аз реших да напиша едно стихотворение за морето посветено специално на нея и то от нейната гледна точка- че морето е болно, замърсено и прочее. Сега разбрахте ли, какво исках да кажа с това стихотворение? Или изобщо не сте чели Петя Дубарова?!!! (Обръщам се главно към Дора и писателчето).
  • за разбиране, разбираемо е, но имаш и по-хубави.
    (първите три стиха са страхотни, но последният изведнъж пренася в друга реалност)
  • Абе, я си гледайте работата! Според мен стихотворението си е достатъчно рьзбираемо и добро и който не го харесва просто няма вкус!
  • Много интересно какво точно сте искали да кажете ...

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...