На Петя Дубарова
На Петя Дубарова
Във сини вопли, синьото море
въздъхна жално, болно, угнетено.
И кой ли ще го раэбере,
ако не знае, че е замърсено?
© Маргарита Дянкова All rights reserved.
На Петя Дубарова
Във сини вопли, синьото море
въздъхна жално, болно, угнетено.
И кой ли ще го раэбере,
ако не знае, че е замърсено?
© Маргарита Дянкова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...