2 окт. 2005 г., 20:00

На Петя Дубарова

1.3K 0 4

 

На Петя Дубарова

 

Във сини вопли, синьото море

въздъхна жално, болно, угнетено.

И кой ли ще го раэбере,

ако не знае, че е замърсено?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Дянкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вижте какво! Нека да ви обясня! Нали Петя Дубарова все е писала за морето? Ами много просто - веднъж и аз реших да напиша едно стихотворение за морето посветено специално на нея и то от нейната гледна точка- че морето е болно, замърсено и прочее. Сега разбрахте ли, какво исках да кажа с това стихотворение? Или изобщо не сте чели Петя Дубарова?!!! (Обръщам се главно към Дора и писателчето).
  • за разбиране, разбираемо е, но имаш и по-хубави.
    (първите три стиха са страхотни, но последният изведнъж пренася в друга реалност)
  • Абе, я си гледайте работата! Според мен стихотворението си е достатъчно рьзбираемо и добро и който не го харесва просто няма вкус!
  • Много интересно какво точно сте искали да кажете ...

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...