11 oct 2011, 23:03  

На "по чашка" с времето

832 0 1

 На "по чашка" с времето

Времето търси своя дан и ни взема:
и воля, и закони, и вопъл, и стих,
всяка дързост потъва в мъгла неродена -
неведома присъда - вдигнах чаша и отпих.

Душата смирено пак свидното ще гони.
Мечти, проблясъци дългът ще ги стопи,
а времето сълзи си скришно ще отрони-
сурово бреме - каза и глътка си отпи.

Лице без гримаса гордостта потопи!
Счупеното огледало кой ще припознае?
Времето цялата чаша до дъно изпи -
дан да си вземе ли - вече не знае!

 

Лъчиста

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ЛЪЧИСТА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • То само се прави,че не знае...винаги взима своя дан!
    Хубав стих,Поли!Поздрав!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...