Oct 11, 2011, 11:03 PM  

На "по чашка" с времето

833 0 1

 На "по чашка" с времето

Времето търси своя дан и ни взема:
и воля, и закони, и вопъл, и стих,
всяка дързост потъва в мъгла неродена -
неведома присъда - вдигнах чаша и отпих.

Душата смирено пак свидното ще гони.
Мечти, проблясъци дългът ще ги стопи,
а времето сълзи си скришно ще отрони-
сурово бреме - каза и глътка си отпи.

Лице без гримаса гордостта потопи!
Счупеното огледало кой ще припознае?
Времето цялата чаша до дъно изпи -
дан да си вземе ли - вече не знае!

 

Лъчиста

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЛЪЧИСТА All rights reserved.

Comments

Comments

  • То само се прави,че не знае...винаги взима своя дан!
    Хубав стих,Поли!Поздрав!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...