На "по чашка" с времето

Времето търси своя дан и ни взема:
и воля, и закони, и вопъл, и стих,
всяка дързост потъва в мъгла неродена -
неведома присъда - вдигнах чаша и отпих.

Душата смирено пак свидното ще гони.
Мечти, проблясъци дългът ще ги стопи,
а времето сълзи си скришно ще отрони-
сурово бреме - каза и глътка си отпи.

Лице без гримаса гордостта потопи!
Счупеното огледало кой ще припознае?
Времето цялата чаша до дъно изпи -
дан да си вземе ли - вече не знае!

Лъчиста