8 abr 2012, 2:34

На поетесите от "Окровения"

  Poesía
1.9K 0 23

На поетесите от „Откровения“

                                                       Честит празник!  

                                                                          Поздрав с една приятелска закачка.

                                                                                            С обич и уважение!

 

В душите - страст и погреби* вградени,

в сърцата им  -  изригващи вулкани.

Очите - сякаш мълнии са преродени,

а мислите… от чувства изтъкани.

 

Обзети от спонтанно чувство,

забравят бързо грижите досадни.

Живеят в поетичното изкуство,

дори към себе си са безпощадни.

 

Показват чувствата си на тепсия,

нерядко свои грехове признават.

Понякога се вземат за Месия…

без свян напътствията си раздават.

 

Но пишат ли за нежността, тъгата…

изчезват мълниите, взривовете.

Единствено остава в тях жената

и сълзите, пролети в стиховете.

 

Дали са стиховете им красиви,

доколко са разбрани, споделени?...

Достатъчно е те да са щастливи

и да не са… жестоко наранени.

 

*Хранилище за муниции и взривни вещества

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Запрянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На мен пък ми харесва стихотворението!
  • Благодаря още веднъж.
    sia (Силвия Маринова), Благодаря и на теб за ясния и обоснован едносричен коментар, който, изглежда вече ти е станал любим. Но това си е твой проблем. Само ще отбележа, че явно се е получило някакво недоразумение и се налага да поясня, че ти си от няколкото изключения в този сайт, за които това стихотворение не се отнася.
  • Ужас.
  • Чудесно посвещение!
    Много оригинален и свеж стих!
  • Тая пролет съвсем ви изпи акъла. Запрянов, запри се.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...